Европейски дни на художествените занаяти в гр. Елена

Връщаме се от гр. Елена. В автобуса всички заспаха на секундата. Героите са изморени! Този чуден пролетен ден ще остане завинаги в съзнанието ми. Много деца в народни носии играят народни танци, месят заедно хляб с новите си приятели на чардака на стара възрожденска къща. Всички са усмихнати и щастливи, птички пеят, слънце грее – какво по хубаво!  Живи традиции плюс младостта ни правят равни на истински българи!

Но да започна отначало. На 02.04.2016 в гр. Елена се проведоха Европейски дни на художествените занаяти. Хлебна къща Велико Търново и децата, които най-често участват в нашите замесвания – децата на  учителката Марияна Пенчева, участваха в програмата и откриването с  изпълнение на народни танци – бяха красиви и неотразими със сияйните си усмивки! Още на самото откриване се запознаваме с нашите побратими- децата от Хлебната къща в Златарица. Завихри се едно голямо весело занаятчийско хоро! Атмосферата беше много топла и пъстра – дърворезбари, грънчари, шивачи, ножари и какви ли не хора със златни ръце и сърца изпълваха двора на Даскалоливницата в балканския град.

Нашето място беше в къщата на Иван Момчилов – виден еленски просветител (интересно е да отбележим ,че ние живеем на улица Иван Момчилов във Велико Търново). Случайно или не, това съвпадение се задълбочава още повече за мен, тъй като моята баба се казва Иванка Момчилова :). Всичко е толкова интересно и ценно – българско! Настроението ни е празнично и приповдигнато се отправяме към къщата за да се замесим с нашите нови приятели от Хлебната къща в Златарица. По наша си традиция се запознаваме, правейки заедно Хляб или  Театър на трохите на тема – Аз съм българско дете и обичам… – подканям децата да довършат изречението, рисувайки върху брашното. Към нас се присъединяват още деца – български деца, които живеят в чужбина и така…всеки трябва да каже от себе си какво обича. “Аз съм българско дете и обичам слънцето и природата”, “Аз съм българско дете и обичам планината”, “Аз съм българско дете и обичам моя роден край – там има река, планина, зелено е и хубаво – това е Златарица”, ” Аз съм българско дете и обичам България, искам когато порасна да стана учителка по народни танци да уча децата да играят, като моята госпожа” и още и още красиви трогателни думи от малките деца. Сякаш мед капе на сърцето ми. Месим по двойки – такава е играта и всеки с радост се заговаря със своя нов приятел и така с пламнали искрички в очите, децата бързо се замесват . Г-жа Стефка Николова от Златарица разказва на новодошлите ентусиасти за хляба, показва им как се замесва, говори им за кваса и всякаквите тънкости на занаята – всички я слушат с притаен дъх и се вълнуват от тази топла и най-уютна традиция, която те кара да се чувстваш в къщи и със семейството си – дори да си надалеко и дори да си с непознати. Най-сладкото на хляба е споделянето му с другите – споделянето на направата му и споделянето на самата храна. Цялата градина ухае на печен хляб. Г-жа Стефка Николова ни дарява с домашен шипков мармалад и лютеница. Така, освен празничното приготвяне и забава, всички се наслаждават и на изтънчените вкусове – хляб с шипков мармалад, хляб с мед, хляб с шарена сол … Хлябът е притегателна сила!

Но това не е всичко, събраха се около общо 40 деца, които освен че замесиха 5 -6 тави с хляб, си направиха десерти – Захарни петлета и бонбони! На работилницата на първия етаж децата имаха възможността да видят как техните баби са правели бонбони и захарни фигурки преди много години. Това беше едно сладко и красиво вълшебство!

Със сигурност пропускам нещо от тази интензивна програма, но искам да благодаря на Даниела от гр. Елена за любезната покана и сътрудничество да ни събере две  Хлебни къщи на това прекрасно мероприятие в този гостоприемен красив град!

Искам да завърша с това – покланям се на просветителското дело на Иван Момчилов от гр. Елена, живял в по-миналия век, но за наше щастие и днес има такива българи, които въпреки трудностите имат сърца да просвещават и да поддържат България жива. Това са и героите на днешния ден –  Мариана и Силвия Пенчеви, г-жа Стефка от Златарица, Добрина от читалището в с. Гостилица и Даниела от Елена.

Благодаря ви момичета, получи се! Благодаря  деца, че осмислихте цялото ни усилие – вие сте Надеждата, вие сте Вярата, вие сте Любовта на утрешния ден по нашите земи. Помнете как някога са месели заедно хляб предците ни, помнете как месихме днес заедно хляб!

Албена Момчилова, координатор на Хлебната къща, гр. Велико Търново