КАКВО Е “С-ЧАСТИЕТО”?

 Знаехте ли, че думата “щастие” се корени в “с-частие”, славянското словосъчетание и светоусещане, че щастието е да бъдеш част от нещо по-голямо от самия теб: семейство, общност, държава, вселена, Господ.

 Мрежата Хлебни къщи има за мисия именно това: да помага на хората, които неизменно и най-често несполучливо търсят щастието в материалните неща, да си спомнят, че щастието е почти винаги безплатно: в споделената усмивка, приятелската прегръдка, в благата дума и споделния хляб!

 И затова тук искаме да споделяме с вас личните истории на хора, които споделят с нас как животът им се е обогатил и променил около общностните и терапевтични месения.

Пращайте ни и вие!

Празник на хляба 

От Хлебна къща Велико Търново

1 юли беше прекрасен петъчен ден, в който заведох сестра си, която скоро се беше върнала от Швеция, в Хлебната къща във Велико Търново. За инициативите в центъра бях чела вече във вестника, където работя, и имах искрен интерес да открия какво се случва наистина там. Така отидохме там в късната сутрин, около 10,30 часа. Там заварихме 4-годишната Грейс, която вече беше идвала няколко дни на уъркшопите в Хлебната къща. Денят започна с посещението на двама симпатични възрастни мъж и жена, които представиха своето изкуство – те правеха предмети, изработени от царевична шума.

Нашите занимания започнаха с Театър на трохите, където пробвахме да чертаем фигурки с пръсти върху поръсена с брашно маса. Получиха се много красиви и оригинални герои от приказки или просто измислени. Появиха се Малкият принц с неговата роза, котка с приятеля си пиле, Пипи Дългото чорапче, Рапунцел, затворена в замък, магьосник, който омагьосваше и разомагьосваше всички герои… Разказахме една дъъълга приказка, която започна Грейс, и трябваше да включим всички герои в нея. После омесихме първите си пити, изпекохме ги и си приготвихме вкусен обяд. Започнаха да пристигат и други любопитни деца и техните родители, може би привлечени от аромата на току-що омесения хляб? Така скоро се оказахме в компанията на две малки българчета, които живееха в Норвегия и които решиха да ни изпеят песнички на норвежки. Компанията стана пъстра и оживена. Всички, които поискаха, можеха да замесят своите малки пити, като по-големите от нас им помагаха.

Втората част продължи с участието на леля Кинче, която ентусиазирано разказа за отминалите времена, когато тя е била млада, за хляба, за обичаите, за тънкостите в месенето. Нейната енергия и ентусиазъм се предадоха на всички – родители и деца, всички опитаха да замесят свои пити и да ги украсят изкусно. Докато траеше радостната суматоха и творческата атмосфера, към нас се присъедини татко с малкото си дете, за които разбрахме, че живеят в Сидни и в момента са на гости във В. Търново.

И така, постепенно, с помощта на възрастната ни наставница и с наше дружно участие успяхме да омесим две пити, украсени с житни класове, слънце, грозд, кръст и други фигурки, които на другия ден трябваше да отнесем на фестивала на хляба в село Ресен. Наистина беше много хубав и ползотворен ден и всички участници останаха много доволни!

Емилия

Вплетени хлебни сърца

От Хлебна къща Стара Загора

Марияна е жена на 36 години, усмихната, добронамерена и много любопитна. Обича да пее, да се разхожда и да пуши.  Още като млада девойка и поставят тежката диагноза шизофрения и за съжаление, най-често се разхожда в дворовете на психиатричните клиники в страната. Един ден тя стана част от потребителите на Дневния център , в който работя. Разговорите с нея бяха трудни, разказваше за здравословните си проблеми и толкоз, не говореше за личния си живот, не споделяше нищо за миналото си. Един ден ме пресрещна на вратата с усмивка и вечната цигара в уста и ме  запита „Днес ли ще ходим да месим?, Искам и аз да дойда, обичам да меся!”. Отговорих на нескрития й ентусиазъм с усмивка и после и заразказвах, за ателието,което предстоеше да се проведе в Музея на религиите в центъра на града. Тя ме изслуша внимателно, повтори уговорения час на тръгване от Дневния център към музея и отиде на обяд.

В 16.00 часа, цялата група от потребителите на социалната услуга, бяха с престилки пред голямата набрашнена маса и слушаха с интерес задачката, която им поставях. Когато спрях да говоря, настъпи глуха тишина. Ръцете започнаха да се движат по белият лист от брашно и да рисуват света на душите си. След броени минути всички бяха изрисували, това което по-късно щяха да сътворят от тестото, което са замесели. В навечерието на празника на християнското семейство, темата на срещата ни беше „Любовта в семейството”, и така занизаха се историите една след друга, всяка богата на чувства и емоции, но една спря дъха на всички. Тя беше по-особена, беше пареща и се преглъщаше от сетивата трудно. Това бе историята на Марияна. Младата жена с парещи сълзи, които се стичаха по вечно усмихнато й лице изричаше дума по дума историята на живота си. Сподели най-съкровените си спомени, там на масата  пред всички, тя ни изказа мъката си, мъката по изгубената майка, по изгубената сестра близнак. Разказа за стряскащите сънища, за теготата от липсата им, за молитвите те да са на едно по-добро и хубаво място.

Тази история ще я помня вечно, но най- ярък отпечатък в мен оставиха двете вплетени хлебни сърца , които символизираха връзката между майката и сестрите близначки, обречени на заедност в паралелните светове.

Защото за творчеството няма граници…

от Хлебна къща Велико Търново

Посещението в хлебната къща е едно от нещата, които ти напомнят колко са важни малките неща в живота. Освен развитие на фина моторика, въображение, пространствена ориентация и креативност боравенето с меко тесто сближава всички участници. ЦСРИ (Център за социална реахабилитация и интеграция) гр. Велико Търново имаше прекрасните възможности да посети Културния Център не веднъж, като заниманията бяха изпълнение с безброй приятни усещания, топли чувства и тонове креативност.

ЦСРИ се посещава от деца и младежи до 25 години със специални потребности. Независимо от разнородната група, топлите водещи в Хлебната Къща успяваха да грабнат сърцата на всички участници. По време на месенето деца, изпитващи трудности в общуването успяваха да изразят своите емоции и да осъществят връзка с други участници. Фрази като „Тестото е меко като мече” , „Толкова е топло и вкусно!!” и „Кога ще идваме пак?” изпълват пространството в Културния Център не само по време на иновативните занятия, но и дълго след това по време на посещенията в ЦСРИ.

Екипа на Центъра за социална рехабилитация и интеграция и посещаващите го деца пазят прекрасните спомени от проведените в Хлебната Къща дейности и горещо препоръчват това прекрасно изживяване за малки и големи.

Страната на Лулата на мира

От Хлебна къща Копривщица

Имало едно време, много, много отдавна една страна, в която първо се появило Слънцето, което разпръснало навсякъде своите топли лъчи. В тази страна съществувал и водовъртежа на желанията, но той бил специален. Изпълнявал желанията само на добрите хора. Така един ден при него се появил вратар , който бил много добър човек и го помолил да му даде сили да опазва винаги вратата си „суха” от топките на злото. Така и станало, в неговата врата никога не попаднала топка. И понеже нямало как да бъде вечен светъл ден, се появила и Луната, която донесла със себе си мрака на нощта.  Но след дългата нощ отново изгряло слънцето и погалило малкото момиче, което дарявало Надежда и Обич на ненадеждните, за да бъдат по-добри и вярващи! Разбира се, Слънцето родило и природа и така се появило първото дърво – Дървото на Живота. Около неговите клони се реела  красивата пеперуда, символ на промяната и любовта. А в неговите сенки се излежавала грациозната котка, която в тази страна била най-добрия приятел на човека. Котката от мъжки пол си имал Любима и това била малката,скоклива бълхица. От тяхната безметежна любов се родил и управителя на Страната  – най-усмихнатия и добър управник, който света познавал. Той бил умен и благороден, умеел да се весели с народа, участвал във всички тържества, бил и надарен танцьор, но никога не загърбвал задълженията си. Неговото мото гласяло „Преди всичко работата и радостта на народа! В един от дните на своето управление, той  създал правилата, които загънал в свитък, в същия ден Господ Бог изпратил на жителите и сълзите, за да познаят горчивата и солена  болка от грешката, но и сладостта на прошката и Любовта.  И последвали залезите и изгревите  на още много Слънца и Луни, редували се тъгата и радостта, омразата и Любовта, докато в едни ден не се появила Лулата на мира. Тя била като дар за жителите на чудата страна, била вълшебна! Пушела се със брашно и дарявала мир. Всеки опитал от нея бил излекуван завинаги от лошото, което живеело в него и можел да посети пирамидата на щастието, където да съсподели себе си с останалите граждани на добрата страна. В един от хубавите слънчеви дни, покрай пирамидата на споделеното щастие минал и пътешественика Тоби, който обикалял света. Неговото хоби, било да посещава величествени места и да ги запечатва с четка и боички на своите платна. Той дарил изкуството на местните хора, а младите го предавали през вековете , с много любов и жар в сърцата.

Историята на Деница Данева-студентка във ВТУ

Срещата с хората от хлебната къща ми повлия много добре. Много позитивно се почувствах, весела и изпълнена с хубава енергия и приятни хора за компания.
Идеята на хлебната къща и дейността ви ми харесва. До сега никога не съм месила. Обичам да пробвам нови неща. Месенето на хляб е като забавна игра. Играеш, докато не спечелиш, докато не се получи, изпъкне или оформя твоята идея. Отначало се притеснявах много. Нови и непознати хора имаше, на които изобщо не знаех какво да кажа. Но после се поотпуснах. Но и това е интересното, да ходиш на нови места, да се срещаш с нови хора. Бях забравила за това за момент.

Историята на Полина Дочева-учител по английски към метода сугестопедия

Здравейте,

Бих искала да разкажа за едно ново, за мен преживяване, благодарение на което се върнах назад във времето, спомних си невероятни моменти от моето детство, прекарани с майка ми и това благодарение на вас, прекрасни момичета, работещи в Хлебната Къща в град Велико Търново. За съществуването на хлебните къщи знам от едно тяхно участие във Форум Ключ. Бях впечатлена от представянето на нещо толкова просто като месенето и от това как човек може да забрави за него в забързаното си ежедневие, защото това е нещо истински радвало го в различни моменти от живота му. Тогава много ми се прииска да имам възможност да стана част от едно такова събитие, да си припомня или по-точно да усетя как месенето може да събере на едно място хора с различни професии, образование е интереси и да ги сплоти около него. Защото то е част от нас, дълбоко свързано с корените и обичайте ни. След като мина това събитие, честно да си призная, ежедневието ме завъртя отново и бях позабравила за това си желание. А и не знаех, че в Търново има Хлебна къща, запознаването ми с Ани (едното действащо лице в културния център) и когато научих къде работи ми напомни за него. Така се озовах в Хлебната къща, на Самоводската чаршия, за да преживея много прекрасни моменти, свързани не само с месенето на хляб, това беше едно от нещата, но събирането с други хора, отворени към това да се забавляват, като общуват и преживяват нещата заедно беше най-ценно за мен. Посещаваме събитията им  винаги когато имаме възможност,  заедно с моя съпруг, двамата се забавлявахме много. Самото преживяване беше повод  да се връщаме към случилото се, да говорим за него,  да си припомняме това, което ни е разсмяло и да споделим за това, за което сме се замислили, споделихме и някой и друг позабравен спомен. На тези събития срещам и приятели, които не съм виждала отдавна, виждаме се в нова светлина. Това, което аз усещам е връщане към мен самата, среща с детето и жената в мен, спомен и настояще, за мен това са приятни часове, които отлитат като мигове, но оставящи те с приятното усещане, че си направил нещо много смислено и ползотворно, усещане за пълнота. Сега като пиша това усещам аромата на топлия хляб и още по-приятната топлина от близостта на хората. Топлина, която в никакъв случай не би трябвало да се бърка с физическата, това е онази особена, позагубила се в нашето Глобално село, душевна топлина. Благодаря на момичетата, които работят в Хлебната къща, за енергията им, за ентусиазма им, за вярата им в това, което правят и за искреността, с която подхващат всяка една инициатива. Пожелавам Ви успех във всяко едно начинание.