По случай своята девета годишнина, лъчезарният екипът на хлебната къща в Златарица споделя своите спомени и впечатления от работата си до момента:

Декемврийските празници са  дългоочаквани, светли и желани. В такъв се превърна и денят, в който отбелязваме годишнина от откриването на Хлебната къща в града ни.  Много деца преминаха през прага й  и всеки знае как и кой е открил това кътче в нашия Център.

Преди девет години съвсем случайно децата от Център”3в 1 – заедно” се запознаха с Надежда Савова – студентка по социална антропология  в Принстън, която беше отворила Първата Хлебна къща в България в гр. Габрово. На третата среща, ден преди Никулден, ни посети отново.

Първото ни месене:

 

 

 

 

 

 

 

 

Девет години минаха от тогава. Девет години в любимо занимание, изучаване на тънкостите в приготвянето на хляба и печенето в истинска пещ. С гордост можем да кажем, че никой не ни е учил как да печем в нея. Сами си „разкрихме тайната”, за да успяваме.

 

 

 

 

 

 

 

Уверихме се, че печенето в пещ е най  – добрия начин за изпичане, защото в нея те придобиват уникален аромат и вкус.  В нея сме приготвяли пърленици, баница, козунак, тиквеник, пица, печени тикви и много други хлебни изкушения.

 

 

 

 

 

 

 

Децата с желание и интерес посещаваха центъра, занимаваха се с различни дейности, но най – интересно им беше в стаичката, където се замесваше и печеше хляба. Всеки искаше да потопи ръце в брашното, като си мислеше, че веднага ще „ завърти” тестото, ще застане пред пещта и ще опече хляба. Но разбираха, че пътят на хляба е дълъг, меси се с чисти ръце, че трябва да застават със смиреност и благоволение пред него, научиха се да го споделят. А споделям означава обичам, доверявам се, давам.

Хлебарчетата изучаваха християнските празници и традициите свързани с тях. Сбирки правехме на всеки голям християнски празник, месехме с мая и квас, украсявахме погачите с различни шарки,  слагахме и печат с просфората. Децата искаха и с желание участваха в празници на града ни, три пъти на фестивала «Житената питка» в гр. Стражица, «Заблеяло ми агънце» гр. Лясковец, два пъти в «Празник на художествените занаяти» в гр. Елена и мн. други. На тях се запознаха с Иван Звездев, Ути Бъчваров и др. известни личности. Това ги ентусиазираше, ставаха все – по – добри и  с желание се включваха в предложенията за участие.

През юбилейната 10 година към групата на хлебарчетата прибавихме нови имена, а темата при сбирките  ще е за обредния хляб – свещения хляб за българина.

До нови срещи!