Броени дни остават до края на учебната година в Златарица. С тях учениците ще отнесат със себе си не само спомена за класната стая, любимия учител, приятелствата, но и още един спомен – месенето на хляб в хлебната ни къща.

Първи бяха шестокласниците, като всеки се надяваше,че „майсторчето Петьо” ще им помага в месенето. Отначало често казваха „не мога”, после ”искам да опитам” и накрая тестата станаха меки като душица. Усмивки сияеха по лицата им. Много от тях за първи път месеха сами, виждаха опалена пещ, следяха с интерес набъбването на питките. А когато ги извадихме от пещта, възторгът им беше голям и нямаха търпение да ги опитат.

Същото се случи и с петокласниците. И тъй като между тях имаше деца, които посещават центъра и често са се включвали в споделянето на хляба, месенето и оформянето на питките, беше просто забавление. Затова решихме,че трябва да научат повече за просфорната питка и за обредните хлябове, как се приготвя квас… А докато питките им втасваха, децата с желание поработиха в зеленчуковата градина на центъра, поляха цветята, накрая се изви и весело хоро. И въпреки че питките им бяха почти еднакви, всеки намери своята и я сподели с приятеля си. А някои от тях пожелаха да я споделят и с родителите си.

Така е при нас – коминчето често пропушва, децата с желание заравят пръсти в бялото брашно, тестото се омесва с любов, хлебната ни къща ухае на прясно изпечен хляб със сиренце и чубричка…И най – важното – децата се учат да споделят дори и къшея хляб!