В нашата Хлебна къща идват децата на Мариана Пенчева, учителката която намери начин да продължи образованието на своите ученици от село Гостилица, Габровско. След затварянето на училището и пансиона в който живеят децата, нямат почти никакви алтернативи. Тогава голямото сърце на Мариана и с подкрепата на нейната по-малка сестра Силвия правят невъзможното – не е за вярване, но те приемат да отглеждат 10 деца, съзнавайки, че децата имат родители и не търсейки никаква подкрепа от държава и институции в името на това- да имат децата добро образование и да не се почувстват унизени и изоставени. Дело достойно за уважение –не само, а за поклон до земята! Как се справят –те си знаят, аз мога да кажа само, какво видях общувайки с тях. Те са като едно голямо семейство.
Едно от месенията ни беше посветено на коледните картички. Дойдоха първо по големите ученици , един от тях Стелиан учи готварство- но никога не беше месил. Имаше голямо желание, за щастие освен децата дойде и нашата незаменима леля Кинчи , която цял живот с хляб се занимава. Тя му показа как точно се меси и ни разказа интересни истории за хляба и за професиите на своите деца и внуци. Насърчи го и му пожела някой ден да стане известен с хубавите си хлябове. Докато месеха унесени, останалите тихичко извадиха картони и боички и зарисуваха- тук мога да потвърдя, освен, че са много възпитани децата са и много талантливи и с голямо желание рисуват. Докато се изпече хляба нарисуваха много картички, от хубави по хубави. После дойдоха и по –малките, тъкмо за готовия хляб …оказа се, че те също много обичат да рисуват и наистина за времето на една питка- направиха доста красиви картички. Обещах им ,че ще намеря начин да разпространим и продадем ,картичките. Пропуснах да спомена и нашата доброволка Лили- художника, която също дари свои ръчно изработени герданчета на децата и на Хлебната къща . Та така, оставиха ми картички гердани и аз започнах да мисля – ще имаме след 2 дни месене ‘‘Коледни приготовления‘‘ ще покажа на хората картичките –дано си купят повечко.
На „Коледните приготовления‘‘ дойдоха 4 деца- Ида, Тери, Денис и Вики с майките си. Пожелаха да правим коледни сладки- меденки. Още в началото, аз им показах картичките
и им разказах за Мариана и нейните ученици, те много се заинтригуваха от историята и сами пожелаха да помогнат. Децата си направиха план- ще направят сладките и докато се изпекат ще продадат ,картичките на своите връстници- ще обясняват, че е за благотворителност. Речено –сторено. Замесиха си тестото с помощта на майката на Ида – Ива. Взеха картичките и слязоха на улицата – на Чаршията. Докато разбера ,какво става, те вече продаваха усърдно, че дори и английският си пробваха. Когато Ива , даде знак ,че меденките са готови и картичките бяха свършили( за времето на изпичане на една доза сладки децата събраха 93лв.) Не мога да опиша, колко бях изненадана и щастлива. Деца помагат на деца, които дори не са виждали. Почувствах се много заредена и радостна от тази случка от това благотворително дело. Чистите сърца на децата могат всичко и ни учат ,как трябва да се случват нещата – с лекота и усмивка! Исках да ви разкажа, всичко това в навечерието на Рождество Христово, защото това е наистина най- красивата история свързана с хората който ни посещават в Хлебна къща-Велико Търново! Хляба е нещо велико, но Хората правят хляба! Пожелавам на всички Хубави Светли Празници и бъдете , като децата за които ви разказах – с чисти и смели сърца! Планирам развръзка –месене на едните деца с другите деца ,сигурна съм, че ще бъде вълнуващо месене и че ще се получи един много добър хляб! (Велико Търново)
No Comments to "Коледна история от Велико Търново"