В петъчния ден учениците от помощното училище имаха интересно занимание. На гости им беше Хлебната къща,която да ги запознае с хляба по интересен и творчески начин. Чрез интерпретацията с житни зрънца всеки разказа за своето семейство и приятели. И така “посадихме” заедно едни нови приятелства и дадохме начало на творческата и полезна обучителна дейност. По приказката на Ангел Каралийчев (Приказка за житните зърна) си припомнихме, колко е важно да сме заедно и да си помагаме. Как това ни прави по-силни и че ако постъпваме егоистично само може да си навредим. Децата с малко притеснение, но и с много ентусиазъм взимаха участие в импровизираната дискусия. Учениците имаха възможността да минат самостоятелно през всички етапите на направата на тесто за хляб. Пресяха сами брашното, рисуваха в него, научиха се как и кога се слагат другите съставки, как и с какво можем да ги интерпретираме. Подарявахме си въображаеми подаръци в рисунки и ги споделяхме по въображаем начин помежду си. Кипеше творчество и радост. Всичко беше непринудено и чисто, като детска игра! Някой от децата с тежки форми на аутизъм видимо изживяха радостта от случващото се в ръцете им и около тях!
No Comments to "Колко е важно да сме заедно и да си помагаме"