Вълнуващо, забавно и полезно беше посещението на Хлебната къща в Дома за деца и юноши лишени от родителска грижа . Те са наши дългогодишни приятели и са идвали многократно на гости за месения при нас. Този път решихме и ние да им погостуваме. В след обедните часове след училище малчуганите заредени с много енергия и ентусиазъм се наредиха около масата да замесят с нас хляб. Някой споделиха, че вече са месили, други че са виждали, но не са опитвали.
Както всички деца, нямаха търпение да започнем, но преди това отворихме приказка за това какво се прави преди да започнем да работим с храна или да се храним. Поговорихме за последователността, но най-вече за това, че за да стане едни хляб хубав и вкусен ни е нужно търпение и любов, както и за всичко, което очакваме да ни се случи в живота.
Постепенно децата увлечени в малките метафорични истории за съставките на хляба, притаиха внимание и задружно започнаха да месят. Всяко дете търпеливо изчакаваше другарчето да пресее брашното и да му помогне, ако се наложи. Ехтеше смях и всеобща радост. По-големите се включваха като наблюдатели и насърчители и като помагачи на по-малките си приятелчета. Неуверените станаха по-уверени, нетърпеливите станаха малко по-търпеливи, всеки се учеше от всеки и всички заедно се учехме от хляба!
Оформихме сърчица от тестото и зачакахме да втасат и опекат. През това време четохме приказки, играхме, снимахме се, говорихме си. Повечето от децата бяха дошли преди месец от дома в Ловеч, който изгорял. Все още се чувстваха като, че ли в чуждо място, но хляба предаде и внесе чувство на семеен домашен уют.
Преди вечеря споделихме по един комат между всички 26 деца и персонала в дома. Разделихме се с пълни ръце с хляб, пълни уста с усмивки и пълни сърца с любов!
Очакваме с нетърпение следващите ни срещи!
No Comments to "Хлябът учи на търпение"