– Мишо, може ли да ти опитам хляба? – въпросът е на четиригодишно момче със синя бейзболна шапка и с любопитни, също толкова сини очи.
– Ама защо ме питаш? Нали знаеш, че винаги можеш да опитваш от моя хляб! – отвръща Мишо леко стъписан и преди дори да е довършил изречението си, момчето се пресяга през масата. Пред погледите на насъбралите редовни посетители, то опитва хляба. Замисля се, а после добавя:
– Аз съм ти най-добрия клиент.
– Така е. Ваньо ми е най-добрият клиент. – съгласява се Мишо и едва видимо намигва. Като че ли в израз на радост, момчето го издърпва от мястото му и двамата излизат навън, боричкайки се.
Ние оставаме седнали около масата, всеки с мислите си. Там и тогава, в рамките на няколко минути, всичко изглежда кристално ясно. Човешките взаимоотношения са това, което движи социалното предприятие Обществен клуб “Фурна”.

Хлябът като скулптура

“Още от самото начало си мислех за фурна един ден…”, споделя Надежда Савова, председател на Международен съвет на самодейните средища с програма Мрежа Хлебни къщи, организация която тя стартира през 2008г.
След като покривът на бабината й къща в Габрово буквално пада, Надежда решава да направи ремонт и да превърне пространството в едно по-социално място, където най-различни хора да се събират и заедно да замесват хляб. В основата е разбирането, че хлябът е универсален език за сближаване и споделяне.
“Започнахме да се събираме един-два пъти в седмицата и [докато месехме хляба] се появяваха идеи за какви ли не други видове кръжоци и инициативи”, казва Надежда. “Един човек, който е дъворезбар, предложи да правим кръжок за дърворезба на печати за хляб, една жена започна да преподава шиене на произведения от местни гайтани… Млади творци пък започнаха да правят изложби на всякакъв вид модерно изкуство и си стана един мултифункционален културен център.”
Докато развива концепцията за този вид културни центрове – габровският, регистриран като читалище, и още четири сродни в България, Надежда продължава да обмисля как би могла да отвори и фурна за хляб като предприятие със социална насоченост.
“Разглеждах какви са условията, исках [предприятието] да бъде самоустойчиво, но видях, че е сложно, изисква пари, а и най-вече изисква хлебар, който да му се посвети.”
Отнема й повече от две години да намери този човек, но през 2012 г. той се появява. Скулптор по професия, с образование от Велико Търновския Университет, който “тогава каза, че иска да бъде много по-социален, отколкото един артист в галерия”, спомня си Надежда. Споменат е по-горе като Мишо, а цялото му име е Михаил Черкезов.

Един проблем, различни решения

Запознанството полага основите на Обществен клуб “Фурна” – социално предприятие, което днес се движи основно от Михаил и от бизнес партньора му Николай Гаджев. От август тази година те ще наемат и трима младежи от дома за деца, лишени от родителски грижи в Габрово, като чираци. “Те са идвали вече на практика при нас и са доказали качествата си”, казва Михаил.
“Надяваме се те да завъртят цикъла, след това ние да се оттеглим и да продължим да създаваме такива центрове, а те да обучават все повече от сираците в града и да поддържат концепцията за това, което правим.” “Социалното” в социалното предприятие “Хлебна Къща” е не само, че се обучават и наемат хора от уязвими групи, но и че мястото има за мисия да организира социални събития, в които събира хора от най-различни групи.
Изглежда инициативи, създавани “от хората за хората”, са в основата на разбиранията и на Янина Танева, една от създателите на Фабрика за идеи, съдружие, което търси и подпомага потенциала на млади социални предприемачи в България.
Заедно с екипа си тя се застъпва за “креативността и развитието на творческия потенциал, инициативността и иновативността у всеки”, а ключът изглежда е в създаването на среда от професионалисти, с опит в различни сфери.
В началото на тази година Фабрика за идеи стартира “Предизвикателство за социална промяна” в пет български града, с цел да срещне хора, желаещи да се включат в решаването на определен обществен проблем, с хора, които имат нужда от такова решение и са готови да бъдат активна част от създаването му. Регистрират се около 150 човека в близо 40 екипа, всеки тях работещ върху конкретен проблем, по теми, сред които бедност, корупция, младежка заетост и градска среда.
Фактът, че различни хора успяват да намерят общото помежду си и да се обединят около една кауза, е знак, че социалното предприемачество в България се развива, макар вероятно недостатъчно бързо. “В България още градим една основа на социалното предприемачество”, казва Янина, “имаме още много път да извървим”. От опита си обаче, тя със сигурност може да каже едно: “Парите [за финансиране на един социален проект] далеч не са най-големия проблем.”

“Липсват малки пари за големи идеи”

Според Янина това, от което стартиращи социални предприемачи по-скоро имат нужда е менторство – “и след това от малко пари”. Едно от решенията според нея би било създаването на фонд за социални предприемачи, който да финансира проекти със суми между 2 000 и 30 000 лева.

В момента Фабрика за идеи е партньор на международния проект PRICE – promoting responsible investment and commerce in Europe, чрез който търсят и възможността за създаване на етични форми на финансиране в България.

Опциите за финансиране, разбира се, не се изчерпват с това. Александър Найденов е основен координатор на дейностите на “Обединени идеи за България” (OИБ), сдружение, сред чиито основни цели е подпомагането на социалната интеграция. Той лично смята, че има много варианти, от които социалните предприемачи в България могат да се възползват.

“Един от тях са финансите по държавни проекти, свързани с ЕС, т.е. различните прозорци, които се отварят в последните години”, казва той. Европейската програма “Хоризонт 2020” също излага като един от трите си основни приоритета стремежа за въвеждане на нови методи за справяне със социалните предизвикателства в страни-членки на ЕС.

“От друга страна има и общински проекти”, добавя Александър, “които често пъти са еднократни, но това не значи, че не биха дали добър старт на една нова компания. Първият форум на ОИБ през 2012 г. например, го финансирахме по Национална програма за младежта”. Парите, които екипът получава тогава са около 8 000 лева.

В близко време има и все повече международни инициативи, които набират проекти в България и региона. Сред тях са Social Impact Award, Social Impact Startи Game changersна фондация Reach for Change.

Разбира се, самофинансирането си остава един от основните варианти за социални предприемачи. Обществен клуб “Фурна” например, започва без стартов капитал и предимно на базата на дарения и доброволчески труд; чак в последствие екипът си осигурява финансиране от фондация “Тръст за социална алтернатива”.

В момента фурната се финансира частично чрез гореспоменатия проект и чрез собствения си оборот. Всеки хляб се продава на цена между 2-3 лева. Междувременно екипът набира средства и чрез crowdfunding платформата Indiegogo за ремонта на бъдещата “Хлебна къща”, старата фурна в Стария Град в Пловдив.

Повече творческо мислене и опит от чужбина

Начини на финансиране изглежда има, идеи за социална промяна – също. Предизвикателството отчасти обаче като че ли е в изпълнението на проектите.

Надежда смята, че в България “липсва този елемент на по-творческо мислене да създаваш нови продукти и нови услуги”. Тръгвайки единствено от хляба, тя и екипът й организират социални събирания, в които с хора от различни прослойки, професии, специални нужди и уязвими групи, развиват методи за арт терапия и тиймбилдинг и имат свое собствено социално предприятие. Фурна-социален център се очаква да отвори врати скоро и в София.

“Да, ние се занимаваме с хляб, но можем да обучим хората да мислят креативно в своята си сфера”, казва Надежда. Съответно това, което тя иска да види, е максимална диверсификация на един продукт или една услуга. “Постепенно ще става”, вярва тя “и според мен до голяма степен ще става с тези, които се връщат от чужбина”.

За българите “тук и там” вероятно най-добре знае Мила Натудова. Тя е основна част от екипа на Тук-там, сдружение за българи с опит в чужбина, които поради една или друга причина са решили да се върнат в България или да участват в бъдещето й от разстояние.

Също както при “Хлебните къщи”, голяма част от дейността й се ръководи от доброволческа инициатива. Миналата година Тук-там са имали около 100 регистрирани членове, а до момента за тази – около 50.  Организацията се застъпва силно за създаването на среда, в която група от хора с различни интереси, но с подобни цели, намират общ език и работят заедно по проекти.

“Повечето хора, които се връщат от чужбина, си търсят една среда …, в която [те] са изживели подобни неща”, казва Мила. “От друга страна, всеки един от нас иска да даде нещо обратно [на общността си].”

Всички равни около кръглата маса

Отново във фурната в Габрово, Михаил седи край масата, потънал в мисли.

“Ами две са нещата”, накрая казва той. “Две са нещата, които най-харесвам в работата си: Първо, да правя хляб за тези хора” споделя, оглеждайки редовните посетители около себе си, “и второ, те да са част от средата ми”.

После продължава. “Обществен клуб означава мил, драг на обществото. Това е място, където да се събира среда, ако щеш от интелектуалци, ако щеш от артисти – разнообразна група, която да бъде подчинена на идеята да търси истинския хляб. А покрай търсенето му, човек [трябва] да е готов да търси и други истински неща.”

Сред тези истински неща е завързването на нови запознанства. Така и за Николай, партньор на Михаил в бизнеса, най-ценното в работата му са взаимотношенията, които хората създават.

“Съвсем случайно сме се събрали днес” казва той, а после добавя: “Те са ни приятели.”

Първоначален източник на статията: Entrepreneur.bg

Автор: Мина Начева