Искам да ви разкажа за едно момче. Казва се Петър Кирчев, или Петьо, както всички го наричаме. Ученик е в 6-ти клас на нашето СОУ. Той е като всички други деца, но необикновеното в него е, че даде нов живот на една …пещ. Да, пещ, в която за последно е печено преди 40 години.
Всичко започна от онзи ден, когато отиде на екскурзия заедно със своите съученици до Габрово и посети Хлебната къща на Надежда Савова. Кое го завладя – дали магнетичната кака Надя, както с любов я наричат децата, или първото докосване до брашното и несръчното месене, или магията на хляба, но оттогава в него се роди идеята, че трябва да се научи да меси и пече хляб, за да стане като дядо си…
В Детския център, където децата с желание ходят, за да се научат да работят в зеленчуковата градина, да се запознаят с миналото и настоящето на своя град или просто да отдъхнат след училище, има пещ. От първото опалване на пещта до печенето „с майсторлък” на хляб, пърленици, пити, милинки, той е там, с голямото си желание да меси и пече. Признат е сред децата като „майстора”.
Печенето в пещ го завладява и решава да сподели със семейството си нейната магия – да прави от пухкавото, омесено с любов тесто, хляб. Спомня си за пещта в бабината си къща, която не е опалвана от 40 години. Няколко месеца тази мисъл го владее, докато не решава, заедно с майка си да запалят пещта и опекат първото тесто. А пещта е чакала майстора си…
От една година Петьо редовно пече пърленици, пити, с които радва своите родители. И най – интересното е, че той меси вкъщи, но пещта е в къщата на другата му баба – слага тестото в торбичка и пеш или с кола, отива при пещта. Докато я опали и стане жар, тестото втасва, а после …в пещта. Има и нужните за един хлебар инструменти – капак, ръжен, кърк. Няма по- голямо удоволствие да виждаш как то расте, как изпълва тавата, леко поруменява, наоколо се изпълва с приятен аромат на печен хляб. А когато го извадиш от пещта и леко го напръскаш и погалиш с влажна ръка – удоволствието е несравнимо. Хлябът става като душичка – мек, пухкав, ароматен.
Ако има в дома ви забравена пещ, спомнете си за Петьо и …опитайте. Така ще се върнете и към корените си!
Автор: Стефка Николова – Ръководител на Хлебна къща и Детски център при СОУ Златарица
No Comments to "История за едно момче и една пещ"