Между 13 и 16 декември Мрежа Хлебни къщи взе участие в заключителна среща в Скопие, Северна Македония, за да разгледа постиженията и предизвикателствата на съфинансирания по „Еразъм Плюс“ проект: DIVE 3: Zero to One> 1 to N, сътрудничество между 12 държави на 3 континента. Фокусът на програмата беше да се проучи как междусекторните партньорства могат да осигурят процъфтяваща среда за социалните предприятия.
За да се придобие повече разбиране за социалното предприемачество (СП), проектът включи няколко вида дейности в партньорските страни: учебни посещения в Словения и Южна Африка, изследване на терен в Никарагуа, Коста Рика и Перу, провеждане на 12 национални събития във всяка страна и финална конференция в Скопие, СМ. Ето как Мрежа Хлебни къщи допринесе за по-голямото разбиране на СП в България.
Като част от изпълнението на националните събития в България проведохме 5 дебата, 3 работни срещи и 2 кръгли маси. С дебатите искахме да повишим повече осведомеността за СП и неговото развитие на местна почва. За тази цел поканихме представители на неправителствени организации и СП като Каритас България, Мулти култи колектив, Храна не война, Фондация за социално развитие и приобщаване и академици от Пловдивския университет. С тях изследвахме теми, които целяха да определят СП и неговата роля в културния обмен и включване; какво мотивира и вдъхновява предприемачите, въпреки многобройните предизвикателства; кои са основните уязвими групи на българското общество и как биха могли да бъдат социално включени чрез СП и кои са 3-те най-важни фактора за устойчивост на социалното предприятие. Основните заключения бяха, че социалните каузи трябва да бъдат популяризирани повече в медии като телевизията, ако хората искат да осъзнаят, че има такива възможности. Освен това, ако каузата е достатъчно ценна, тя ще се самовъзпроизведе, като ангажира все повече и повече хора, желаещи да я развият. Друг извод е важността бизнесът да подкрепя по-активно каузите, за да може ефектът да е по-голям. Добри примери за българската реалност са компании като Telus International и Experian. Устойчивостта може да бъде постигната чрез разработване на силен бизнес модел зад СП, включително ефективни начини как да се комуникира посланието и да се поставят реалистични цели при стартиране на предприятието.
След като формулирахме идеята за СП по време на дискусиите, се насочихме към по-практичен подход чрез работилниците, в които ученици от различни гимназии бяха ангажирани в създаването на идеен проект за собствено СП, следвайки стъпките на нашата иновативна игра Хлебари без граници. Младежта е основният фокус на проекта, така че беше много важно тяхното мнение и ориентация в темата. Повечето от учениците вече бяха добре запознати с идеята за СП, така че да се потопят в практическата част се оказа повече от вълнуващо и полезно. Те си сътрудничиха в групи, за да постигнат съгласие по тежки социални въпроси и да предложат решение чрез създаването на СП. Идеите им бяха свежи, макар и не много реалистични.
Акцентите на националните събития бяха кръглите маси, на които се опитахме да подходим пряко към въпроса за междусекторното сътрудничество и неговата роля за облекчаване на младежката безработица. Въз основа на изведените по време на дебатите идеи и заключения, искахме да поканим участниците да споделят своето мнение за това как различните сектори в България могат да си сътрудничат за по-добра социална и работна среда. Поканата ни беше приета от общините София и Варна, Телус Интернешънъл, СП и неправителствени организации като Конкордия България, Биоразнообразие, Социалната чайна, Висше училище по мениджмънт, Институт за предприемачество, устойчивост и иновации, Център за устойчиво социално развитие и други. Освен предоставената възможност различните сектори да седнат заедно и да обсъдят възможно сътрудничество, беше постигнат друг много важен резултат. А именно, предложение за създаването на Академия по СП, в която социалните предприемачи или всеки, който иска да се развива като такъв, да посещава сесии и да се обучава, да обменя опит, да създава контакти и да търси възможности в тази област. Тази идея се хареса на всички и е в процес на по-прецизно формулиране и разработване. Тя беше предложена от бизнес сектора в лицето на Telus International, която вече финансира множество социални проекти. Също така бяха направени по-практични и конкретни изводи / препоръки:
1) Много важно за устойчивостта е всяко СП да преразгледа продуктите и услугите, които продава, дали те покриват определени стандарти за качество и да направят разлика между фондонабиране и СП, тъй като двете изискват различни бизнес модели.
2) Във връзка с първото – трябва да се постави ясна цел пред всяко СП, както и реалистичен бизнес план.
3) Хората със специални нужди да имат достъп до възможности за квалификация – занаяти, професии. Може да бъде създадена асоциация за обучение, която да се справи с това.
4) Необходима е местна организация, която да защитава и подкрепя СП; също място, където стартиращи инициативи да намират повече информация, съдействие от експерти и полезни контакти.
Дали породеният ентусиазъм и идеи ще се развият, предстои да разберем, но едно е постигнато със сигурност: началото на ефективното сътрудничество между различните сектори е положено с осъзнаването, че само заедно можем да постигнем повече.
No Comments to "Социално предприемачество в България- мисия възможна?"