С пристигането ни еуфорията и ентусиазмът започнаха да растат.

Всички бяха грижливо подготвени, облечени в прекрасни престилки, които сами са си ушили. Чакаха нетърпеливо около масата да се запознаем.

И този път житното зрънце ни послужи да се запознаем с всеки един, да научим повече за семейството, приятелите и интересите. Повечето от хората в центъра са с интелектуални затруднения и за тях беше много важно по интересен и забавен начин да ги насърчим да се представят сред непознати. За някой това са основните речеви функции. Това обаче не ни попречи да се забавляваме, да бъдем заедно и да споделим Насъщния.

Персоналът в центъра се грижи подобаващо за придобиването на технически и най-вече творчески умения на уязвимата група. Всички добре познаваха тестените изделия и хляба, но този път … беше различно!

Докато в ръцете ни се търкулваха десетки житни зрънца, си поговорихме за това, че и ние сме като тях – може и да сме различни – по форма, големина, цвят, но и ние ставаме за брашно, от което може да се направи вкусен хляб! Важното е да сме заедно, защото – „сам клас жито не пълни хамбар”. Доказахме си че сме и способни като всички останали!

Поработихме върху умението да пресяваме брашното – всеки самичък си направи един бял лист от брашно, върху който всеки нарисува по нещо. Така зареденото брашно с мечти и рисунки бе събрано на купчинка, от която замесихме и тестото за хляба.

Интересни идеи, асоциации, форми и преживявания се родиха докато тестото растеше под ръцете на всеки. Помагахме си, насърчавахме се, упорствахме.

Накрая резултатът беше подобаващ. След като прочетохме и коментирахме една приказка, хлебчетата се бяха изпекли. Тъкмо за обяд топли и споделени с чувство между всички!

Разделихме се с усмивки и голям апетит, не само за обяда, но за още срещи около хляба!