Миналата година за първи път Хлебна къща София и Националната асоциация на преводачите на
жестов език в България (НАПЖЕБ) осъществиха заедно събитието „Хляб в тишина“! Щастливи сме да ви срещнем с един от членовете на екипа на асоциацията, който споделя повече за ефектите от хлебната терапия, а и за самата организация.

Моля, представете се и разкажете с какво се занимавате.

Казвам се Благовест и съм част от екипа на Националната асоциация на преводачите на жестов език в България (НАПЖЕБ).

Какво ви привлече към каузата на Мрежа Хлебни Къщи?

Възможността чрез социално предприемачество да промениш към по-добро живота на някого, както на отделни хора в частност, така и на цели общности. Ефектът на сплотяване и създаване на емоционални връзки между хората в процеса на наглед обикновеното месене на хляб е наистина чудесен. Именно емоционалната свързаност и доверие между хората са нещо, от което съвременният човек все повече има нужда, особено в т.нар. развити общества. Не на последно място, интересът ми се дължи и на важния факт, че идеята има български произход в лицето на нейния автор д-р Надежда Савова-Григорова.

IMG_7431

Разкажете за това, какво ви свърза и кои са общите ви инициативи?

За първи път осъществихме контакт с Мрежа „Хлебни къщи“ през 2019 г., когато се нуждаехме от дарителска подкрепа за организиране на първото международно обучение на жестови преводачи в България, проведено от EFSLI – Европейския форум на преводачите на жестов език. Мрежа „Хлебни къщи“ тогава ни подкрепи безрезервно, за което и досега си спомняме с благодарност. Това бе началото на нашето сътрудничество. Малко след това отново получихме ценна подкрепа за реализирането на друг проект – „Покажи ми музика“, насочен към осъществяване на жестов превод по време на музикални събития, така че красотата и емоцията на музикалното изкуство да достигнат и до хората с увреден слух.

През февруари миналата година имахме радостта да осъществим първото си съвместно събитие – „Хляб на тихо“. Слухоувредени хора замесиха красиви хлебни истории, а в превода и комуникацията им с прекрасните водещи и домакини от Хлебна къща „София“ им помагаха прохождащи в професията жестови преводачи. Смея да твърдя, че с този начин на организиране на събитието постигнахме нещо положително и за глухите хора, и за младите преводачи.

Какво свърза НАПЖЕБ с Мрежа „Хлебни къщи“? – Може би общият ни стремеж да бъдем полезни и да помагаме на хората около нас. Искрено се надявам, че нашето успешно сътрудничество ще продължи и за в бъдеще.

Какви бяха реакциите на участниците от месенето?

О, реакциите трудно могат да бъдат описани. Бих казал – един букет от положителни емоции! Имаше и първоначална стеснителност, последвана от доверие и искреност. Имаше усмивки, имаше забавни моменти. Имаше топлота. Групата на участниците беше разнообразна, но сякаш всеки участваше със сърцето си!

 

Какви Ви впечатли и изненада най-много в метода хлебна терапия?

Това, че чрез хлебната терапия можеш едновременно да откъснеш човек от неговия вътрешен свят, но и да му помогнеш да погледне на него от един по-различен и непринуден ъгъл. За някои хора това може да означава много – да е повод за равносметка и размисъл как да продължат занапред.

Има ли конкретен момент или спомен, който да се е запечатал във Вас от събитието?

Да, не един. Запознанството в началото, при което нашето име ни стана като визитна картичка, представяйки някои от нашите качества. Месенето по двойки, при което всеки допълваше човека до себе си. Щипката сол, която също придава вкус. Не само на хляба, но и на живота.

Какво бихте пожелали на всички онези, подкрепящи инициативите на Мрежа Хлебни Къщи?

Хлябът е една чудесна метафора на човешкия живот. От малкото семенце, през житния клас, до препечената филийка, която слагаме на масата. Дори до трохите, които остават накрая. В света около нас има много „хляб за промяна“. „Хляб за промяна“ има и в самите нас. Някъде не достига брашно и трябва да добавиш. Другаде изкуствените подобрители са в излишък. Но ако отнемеш от тях, няма да навредиш – само ще помогнеш на хляба да се върне по-близо до истината. Животът на всеки е различен – с различни потребности и различни възможности. Но бих пожелал на всеки да се стреми и да дава своя принос в тази промяна – вътре в себе си и в средата около себе си. Само така ще си помогнем. Ние имаме нужда от това.