КАКВО Е „ОМИРЛИК“?
Знаехте ли, че в някои части на България преди време на хляба често се е казвало „омирлик“?
Това негово име вдъхновява всички креативни методи, които сме развили около месенето на хляб като силен и исконен символ (а в нашите дейности и инструмент) на помиряване и споделяне.
Нашите методи обединяват в едно (замесват) дейности свързани с решаване на проблеми, групово съ-творчество и изграждане на единство в група.

Методите ни следват паралел с етапите на приготвянето на хляб:

  • ОТВАРЯНЕ НА БРАШНОТО: По време на този етап се раждат идеи и предложения, вкарва се въздух т.е. мисъл в груповия прцес. Участниците свободно споделят своите хрумвания с останалите. Когато идеите излезнат от главите ни, те започват да дишат и да живеят собствен живот.
  • ПРЕСЯВАНЕ НА БРАШНОТО: По време на този етап идеите се пресяват и започва процес на подредба по теми и посоки.
  • ДОБАВЯНЕ НА НАБУХВАТЕЛ: Добавянето на мая/квас (както и на сол и захар) от фасилитатора добавя необходимата доза критичен анализ, но същевременно насърчава нови комбинации от идеи и асоциации. Песимизъм и оптимизъм се смесват в едно – Реализъм.
  • ДОБАВЯНЕ НА ВОДА: Добавянето на вода спомага за свързването на съставките, развиването на вътрешните връзки между елементите и мекотата на тестото. Омесването на тестото и умереният натиск имат оформяща сила, чиято посока е постигането на единство и холистичност на идеите, нагласите и действията.
  • ВТАСВАНЕ НА ХЛЯБА: Оставяме омесеният хляб да „поспи” за около 40 минути до час, с което постигане на бавност и умереност, избягване на прибързани решения и действия. Така идеите отлежават и имат възможност да  се свържат още по-добре.
  • ПЕЧЕНЕ НА ХЛЯБА: Време, в което си почиваме от активни действия и оставяме хляба във фурната/пещта като се заемаме с разнообразяване с друга артистична дейност (поезия, театър, музика, глина и др.) или лекция/дискусия на определена тема. Разбираме колко важни са различните фактори за трансформирането на една идея в реалност (от тестото до хляб за ядене).
  • ОБИКАЛЯНЕ НА НИВИЧКАТА: Време за общо очакване, тест за търпение и предвкусване на кулминацията на събитието.
  • РАЗЧУПВАНЕ И СПОДЕЛЯНЕ НА ХЛЯБА: Разчупване на предразсъдъците и разделенията и намирането на общ език чрез споделянето на общия хляб. Ароматът на топлия хляб се издига като “душичка” и така припомня за “насъщния”, т.е. онзи хляб над същността му, за нуждата да се издигаме над всекиндевните материални грижи и да открием най-ценното в споделената човечност.