Уязвими групи, с които работим:

  • Деца и младежи в риск от отпадане от училище, лишени от родителска грижа; с проблеми в семействата
  • Хора с различна културна и етническа принадлежност
  • Социално слаби и трайно безработни хора
  • Хора с нарушено зрение и увреден слух
  • Хора с физически и интелектуални увреждания
  • Жени и деца, жертви на насилие
  • Деца със специални образователни потребности
  • Хора с различни заболявания

Доказахме и описахме с психолози и социални работници  „Хлебната терапия“ като нов и всестранно приложим арт-терапевтичен метод. Ако имате интерес към нашия „Наръчник по Хлебна терапия и Oбщностни хлебни методи“ (125 стр.), пишете ни.

Вижте повече за нашите методи в доказаната вече като вид арт терапия „Хлебна Терапия“ на специализирания ни международен сайт: www.breadtherapy.net

За месенето на хляб и щастието да правиш точно това
http://blog.timeheroes.org/post/154113867177/hlebna-art-terapia

tumblr_inline_ohrbhoIWFx1s5vu5x_1280

Мирише на прясно изпечен хляб. Или по-скоро на кифлички. Не сме сигурни. Едно е ясно, на ул. „Бетховен“ 12 мирише добре и това се усеща още от парка Гео Милев. В крайна сметка ароматът ни хваща за носа и ни вкарва директно в Хлебна къща София – фурна „НадЕжко“, част от мрежата на Хлебни къщи. Разбира се, не сме там случайно. Особено в Деня на будителите.

Ще присъствам на хлебна арт-терапия за хора със специални потребности. Всъщност, накрая се оказа, че бяхме там, за да се убедим какво значи доволно познатото „Никой не е по-голям от хляба“. Не че искаме да избягаме от клишето на всяка цена, но до този момент може би не си давахме сметка какво стои зад него. След няколкото часа, прекарани сред брашно, тесто, месене и абсолютното щастие на група хора от тези им занимания, можем да кажем, че ни стана ясно.

tumblr_inline_ohr9inJhVD1s5vu5x_1280

Във фурната ни посреща Здрава със запасана престилка и в очакване на момчетата и момичетата, които ще участват в днешната хлебна терапия. Тя и колегите й замесват всичко в Хлебните къщи и са на всички инициативи маята. Покрай нея хвърчи и Милена също в подготовката за месенето, което ще води. И двете през цялото време ту се включват в терапията, ту се губят някъде отзад из фурната, ту застава на компютъра – все нещо се „пече“.

Нямахме време да им се пречкаме, защото почти веднага след нас във фурната нахълтват с радостна глъчка Хасан, Адлан, Гого, Ирена, Вили, Вера и Боряна заедно с техните приятели и помощници от Дневен център за деца и младежи с увреждания „Благовещение“ към фондация Каритас България. Това е бойната група за днешната хлебна терапия. Събличат се якета, избират се стратегически позиции около дългите маси, разменят се престилки и се запретват стабилно ръкави, защото кой меси без да си е навил ръкавите… Така, де, нещата трябва да се правят, както си трябва.

tumblr_inline_ohraxzbBL81s5vu5x_1280

Един по един в хлебната къща влизат и доброволците, които ще помагат при месенето днес – Деляна, Ани и Светльо. Тук е и Надя, която е започнала на доброволни начала, но вече е част от екипа на Хлебни къщи и също помага.

Като казваме „помага“, не си представяй, че се извършва някакъв много тежък физически труд. Не. Всъщност е доста забавно и всеки иска да участва във веселбата. И някак в цялата работа излиза, че терапията е двустранна. Или поне ние така го почувствахме, защото всички работят заедно, с ръцете си, и го правят с чистата радост, че точно в този момент са именно на това място, изцапани буквално до ушите с брашно.

tumblr_inline_ohra1amX6I1s5vu5x_1280

Хлебната терапия се провежда всяка седмица, начело на месенето е човек от Хлебни къщи и винаги има определена водеща тема. В Деня на народните будители, разбира се, сме на вълна книги, просвета, грамотност. Докато говорим кои са будителите, в ръцете на всеки се появява сито. После пухкавото брашно, падащо от него, става платно и започва обилно рисуване на любими книги, приказки и герои.

Без да се замисля Адлан, веднага надписва своята – „Малкият принц“. После по предложение на доброволците до книгата, нарисувана с пръст в брашното, се появява и скъпоценната роза на Принца. Ирена пък прави цял триптих по „Тримата братя и златната ябълка“. С идеите, които Светльо й пуска, нещата се усложняват още повече, докато накрая не се заформя цяла нова приказка. Виждаме, че Гого също рисува книга. Казват ни, че е голям фен на ЦСКА и вероятно произведението му ще е свързано с любимия отбор.

tumblr_inline_ohra3oiR531s5vu5x_1280

Гого и Адлан

През това време изглежда Вили е обърнала внимание, че стоим срамежливо отстрани, и с отработен жест и дяволит поглед ни привиква от нейната страна на масата. Не казва нищо, само подава ръка. Усмихва се и чака да й се представим. Сочи обектива на фотоапарата и поклаща уверено глава, за да ни покаже, че ги разбира тия работи. „Знам ви аз какво ще правите сега, ще ме снимате, нали…“, сякаш изстрелва само с очи и веднага любопитства как изглежда на дисплея.

В този момент получаваме обяснение от един от придружителите от дневния център, че Вили не може да говори. Истината е, че това изобщо не ни направи впечатление. Разбрахме се великолепно и без думи и тя беше достатъчно съобразителна да забележи, че стоим встрани и трябва да бъдем приобщени към групата. На това ние му викаме пълноценно общуване.

tumblr_inline_ohra76YBT81s5vu5x_1280

Вили

Когато произведенията от брашно са създадени и разрушени по няколко пъти, идва време за същинското месене. Здрава носи купите с втасалото тесто – днес е пълнозърнесто. Изглежда много добре, меко и лепкаво, идеално за това, за което си дошъл – хубавичко да си изцапаш ръцете.

Пръстите потъват в тази душичка и полека-лека от тестото излизат книги, камбанки, цветя, букви. Гого казва, че се е амбицирал, не издържа и няма как днес да се размине без нещо за червените, затова прави великолепен надпис ЦСКА. Оказва се, че Хасан е страхотен художник, който се справя изключително добре и с месенето. Боряна пък разточва много старателно тестото, защото ще й трябва по-тънко – ще прави слънчоглед. И Вера е особено концентрирана в работата си по украсата на една камбанка.

Всички – и доброволци, и участници, и помощници, имат брашно на неподозирани места, но ще се чистим някой друг път. Само Вили от време на време ни гледа крадешком и проверява с по едно усмихнато „Ей“ дали всичко е наред при нас. Уверяваме я, че се чувстваме прекрасно и тя продължава с месенето.

tumblr_inline_ohraaa06d91s5vu5x_1280

Когато новите произведения от тесто са готови, всяко от тях се поставя внимателно на картон и в плик, за да може всеки да си го отнесе вкъщи и да си го изпече за спомен от днешното занимание.

След него, разбира се, остава много повече, защото ни се струва, че хлебната арт-терапия при т.нар. уязвими групи най-вече им дава възможност за нормалност. Сега те не са хора с увреждания, не са в неравностойно положение, не се борят да им се обърне някакво специално внимание. Просто са тук – месейки, общувайки, смеейки се – защото им харесва.

Според Надя (вляво на снимката долу) те имат нужда да бъдат приемани като равни и да се общува с тях като с равни. „Така се чувстват по-полезни и започват да имат по-силна вяра в себе си. Всъщност, ако имаш дори най-обикновен проблем, начинът да се справиш по-успешно и по-бързо с него е именно този: опълчваш се на това, което ти се случва и му показваш, че си по-силен от него. Не проблемът те определя, а това как успяваш да го разрешиш,“ добавя тя.

tumblr_inline_ohracfz9Ky1s5vu5x_1280

Когато групата си тръгва, пак като някаква кохорта на радостта, в нас, които оставаме около масите, се е загнездила една вътрешна усмивка и май няма намерение да си ходи. Както казва Надя „има много мир и любов“. Покрай мира и любовта има и много брашно за събиране и докато доброволците почистват работното пространство, ние се завъртаме около тях, за да разберем какво ги е довело тук в един леко студен вторник, който щеше да е най-обикновен ден, ако не беше Празникът на будителите.

Светльо например, единственият мъж в компанията, е търсил кауза, към която да се присъедини съвсем целенасочено. „Узрях за идеята, че искам да помагам, да стана доброволец. Тогава се разрових. Видях това, дойдох, хареса ми и мисля, че е моето нещо. Зарежда ме с мисли, че съм направил нещо хубаво, нещо полезно, доставил съм радост на тези деца, с които бяхме досега, и те са си тръгнали с усмивка. Това за мен е достатъчно смислено преживяване.“

tumblr_inline_ohrchjKqwR1s5vu5x_1280

Ани пък попада във фурна „НадЕжко“ след едно предаване по телевизията. За първи път идва по време на една от другите традиционни инициативи на Хлебни къщи – общностното месене, когато идват хора от квартала и просто месят хляб заедно. „Беше една събота и тук имаше много деца. На мен естествено много ми хареса, защото те носят страшен заряд и така започнах да идвам.“

Важно е да се отбележи, че доброволците са свободни да участват във всяка една инициатива на Къщите, стига да им доставя удоволствие. Точно както и на хората, които са тук днес. „Това е радост, терапия, в „най-лошия“ случай просто съм успяла да направя хляб, което също много ме радва. Идването тук ми носи силно позитивни нагласи, което смятам, е много ценно в този свят“, добавя Ани.

tumblr_inline_ohragzA8oV1s5vu5x_1280

С Деляна (на снимката горе) се заговаряме за това как човек може да припознае някоя кауза като своя, за вътрешната потребност да помагаш. Никой не бива да бъде каран да става доброволец, смята тя. Трябва да ти идва отвътре.

И самата Деляна е точно такъв „доброволец по душа“. Открива каузата на Хлебни къщи, след като вече е участвала в доста други инициативи, които в някакъв момент са приключили. И тя решава, че трябва да си намери нова мисия, защото просто не може да се остави без нещо, което да прави извън редовните си ангажименти.

Ами, да. Почнеш ли веднъж, няма как да спреш да помагаш.

tumblr_inline_ohrbqwmAYM1s5vu5x_1280

Мисията на Хлебни къщи продължава да приема нови попълнения в брашнения отбор – виж тук как да се замесиш.

Или провери тук къде още можеш да си полезен.

Текст: Боряна Телбис
Фотография: Илиян Ружин