Хлябът е универсален символ и познат за много цивилизации от древни времена. Хлябът събира, пречиства и зарежда чрез хлебомесене и символи, характерни за него. Стари традиции и обичаи отвеждат по пътя от зрънцето до готовия, прясно изпечен хляб. Майки и деца замесват заедно брашното с другите съставки, които допринасят за една приятна атмосфера. Сладки, малки и пухкави пръстчета, като тестото, образуват фигурки малко преди да бъдат изпечени и готови за консумация. Но не каква да е консумация, а сливане на физическото и духовното в една съвършена хармония. На любов и сбъднати мечти. Именно за това станах свидетел, а не само, а и участник в „Хлеботерапия с Роси“.

Радвам се, че присъствах на тази уникална среща, защото имах възможността да бъда част от това вълшебство. Хлябът сплотява и обединява. Той може да послужи като терапия, както за големи, така и за малки слънчица, които посредством хлебомесенето оставят в теб удовлетворението, че и ти си допринесъл за нещо в света. Обмяната не само на опит, защото от децата можеш да научиш много, но и на емоционално състояние, комфорт на духа, възрастови граници и др. Разбираш, че не си само ти на света. Има и други, като теб, които имат нужда от малко внимание, топла усмивка и жест. И ти не си сам. Всичко това се случва. То се сбъдва чрез Хляба.

Имаше малки личица, озарени от тъжно настроение, а след като веднъж опитаха от Вълшебството Хляб, придобиваха съвсем друг израз на лицето. Сътвориха приказки, а лирическите герои бяха те самите. После се завръщаха отново и отново и не искаха да спират да творят. Проследяваха целия път на Хляба, от самото му начало до самия му край. Та как иначе, искаха да разберат края на тяхната приказка. Понякога дори започваха пак отначало – лимецът, чийто път минаваше и през чудната мелничка, брашното, сипейки се като бял ефирен прашец, приготовлението на кваса, тестото, просфорите, семената и други чудати неща, фигурките от тесто и най-накрая ухаещия, топъл Хляб. Една приказка с щастлив край и безкрай.

Искам да спомена за силната връзка между родители и деца и с това да завърша. Благодарение на този ден, на Роси Проданова, на Мрежа Хлебни Къщи, аз съм щастлива, че бях част от споделянето на Хляба, израз на силната и чиста любов във всеки един от нас. Видях със сърцето си обичта между майка и дъщеря, баща и дете. Техните усмивки и сърдечен смях. Като това да прокараш пръст и пръстче през бялото брашно, чисто като това или онова сърце-сърчице и да оцапаш нечие носле.

Благодаря,
Надя.