Crumbassador-big-01-01

Какво е Хлебоволец? Това е човек, който споделя нашите ценности – уважение, добронамереност, грижа, споделяне, мир и любов към хората, изразени чрез езика на хляба. Хлебоволец е този, който е отворен към другите, умее да изслушва, толерантен е към различията, търси общото, положителното и обединяващото между хората, а не се фокусира върху различието и негативното. Хлебоволецът твори добро и не пести усилия да се заеме с проблемите и предизвикателствата на времето, в което живеем. Хлебоволецът изразява тази любов към хората като меси хляб с тях, с хора от различни градове и страни където и той или тя да пътува или живее, създавайки пространство на радостта от споделеността около общия хляб.

За повече информация как можете да станете Хлебоволец, свържете се с нас!

За повече информация за нашата международна мрежа от Хлебоволци (Crumbassadors and ChangeBakers) посетете глобалната ни платформа BAKERS WITHOUT BORDERS, www.bakerswithoutborders.net.

 

Хлебоволци по света: CRUMBASSADOR (Посланик на хляба)

Флориан Щюбигър

Florian

Флориан Щюбигър учи в професионално училище по хлебарство е Германия. За първи път послещава България на 3-годишна възраст, когато родителите му го водят на българското черноморие. Оттогава са и интереса и обичта му към България, като продължава да посещава страната в последните години. През лятото на 2017, Флориан прекарва време в София преди да се завърне в Германия и да завърши последната година от обучението си. Когато завърши образованието си, той планира да се установи в България и да работи в социалната фурна „НадЕжко.“ За сезона на жътвата, Флориан направи специална традиционна немска питка за жътварския сезон, като към нея добави традиционни немски декорации и един бял таралеж за благодарност за възможността да е част от екипа на фурната.


Тони Цветанова

Toni-Cvetanova

Първият ни Crumbassador е Тони Цветанова, родена в Харманли, печели стипендия и се дипломира с почести в колежа Колби в САЩ. Следва наградата „Томас Дж. Уотсън”, която и дава възможност да проучи социалното предприемачество по целия свят в продължение на една година преди да започне своята Магистратура в училището по право на  Харвардския университет. Проектът на Тони е озаглавен „Преосмислянена Бездомността: перспективи за промяна чрез социални предприятия„.

От Бразилия до Индия и Перу, Тони проучва различни местни модели на социално предприемачество като разпространи и изпробва в сравнение с други инициативи модела на Хлебните Къщи като мрежа от социални предприятия и културни центрове.


Даниела Иванова

11075147_565323463570935_8013983634255648706_nЗдравейте! Казвам се Даниела Иванова от Варна. Завършила съм специалност Българска филология във Великотърновски университет “Св.Св. Кирил и Методий“. Хлябът винаги е представлявал интерес за мен  като специален момент във фолклорните традиции и до днес. Лично аз не бях месила хляб до прохождането на дъщеря ми като малко дете.За да спазя обичая с разнасянето на погача се реших на предизвикателството да я направя аз самата.Така направих първата крачка в замесването на хляб-създадох с ръцете си и сърцето си прекрасна прощъпулна погача.Още тогава, преди 21 години,усетих,че месенето е специален процес.Трябва да си чист в помислите си и сърцето ти да е смирено,за да създадеш сладък хляб. Дъщеря ми беше направила първите си крачки като малко човече, и още тогава разбрах,че не е важно колко брашно ще вложиш,а колко Любов ще замесиш! Превърнах правенето на погачи в средство за споделяне на Любов и омиротворяване като практика в целия си досегашен живот!
Веднъж започнеш ли да използваш хляба като средство за ОБЩуване с другите хора,то ти го правиш без оглед на географското си местоположение .Така и аз пренесох със себе си любовта към хляба, когато дойдох в Германия,област Бавария през 2013г. Започнах да правя погача по повод рождените дни във фамилията,в която се намирам и да приготвям шарена сол за нея.Отначало бяха изненадани,но сега всички очакват с удоволствие специалния български хляб.Омесих първата погача през февруари 2014 и до сега съм направила общо 36. Има списък,в който се записва по какъв повод е направена всяка една.Полекичка превърнах месенето в една собствена терапия и начин да пренеса дома тук, въпреки километрите, както и да направя местните хора щастливи и по-сплотени.
Не зная къде ще ме отведе живота,но със сигурност зная,че навсякъде ще ОБЩувам с универсалния език – този на споделения хляб!